РЕГИОНАЛЕН ЕКСПЕРТНО-КОНСУЛТАНТСКИ И ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР "ЧИТАЛИЩА" - СИЛИСТРА

Зам.-министър на културата отговори на въпроси в Силистра

Регионалния исторически музей, сградата на Драматичен театър, крепостта „Меджиди табия“, Куршумлу джамия и Природо-научен музей при Биосферен парк „Сребърна“ посети на втория ден от посещението си в Силистра заместник-министърът на културата Румен Димитров. Той бе по покана в крайдунавския град на областния управител Ивелин Статев, с когото предния ден проведоха първа от години насам работна среща с представители на културни институти и и на читалища от цялата област.

Д-р Николай Тодоров – директор на РИМ Силистра, представи археологическата експозиция към музея, акцентирайки върху монетна и златна колекции, забележителен шлем маска, уникална статуя на римлянка, възстановка на римска колесница и макет 3D на крепостта край река Дунав.
Стана ясно, че не достига място за експозиция на гостуващи изложби и се налага да се дели пространство с Художествена галерия, което създава неудобства. Споделено бе също, че и тази година ще продължи работата през лятото с деца и подрастващи, вкл. от други градове, и с българчета, живеещи в чужбина.

Заместник-министърът сам пожела да влезе в сградата на Драматичен театър Силистра, открит през 1974 г., където предстои в обозримо бъдеще пръв по рода си от 45 години основен ремонт, за да се запознае в условията, при които гостуват външни театрални и концертиращи групи.
На територията на крепостта, стопанисвана от Валентин Петков – председател на Клуб „Традиция“, гостът бе впечатлен от поддържането на частната общинска публична собственост, какъвто е нейният статут, както и от разнообразната експозиция. Г-н Димитров отбеляза, че би било добре да има сцена, на която да се играят постановки и да се провеждат различни културни събития.

Най-старата джамия в града, която според датировка в нея от паметна плоча е от 1520 г., също бе обект на посещението. Местният ходжа запозна госта със забележителността, както и с евентуално вътрешно изписване от майстори, които в момента са в други подобни храмове в Североизточна България.
Природо-научният музей в Сребърна също направи добро впечатление на представителя на Министерство на културата след разказа на неговия директор Елена Илиева, вкл. и за едноименния екофорум, провеждан тук в продължение на 30 години с МОН, ОДК Силистра, Национален дворец на децата София, община Силистра и др. партньори.

От кмета на Сребърна Георги Иванов заместник-министърът получи покана за участие в предстоящия на 11-12 май пореден Национален фестивал „Сребърна пее и се смее“, който заедно с фестивала „Гозбите на Добруджа“ през м. октомври е сред най-запомнящите се културни прояви в културния календар на Крайдунавска Добруджа.

Срещата на зам.-министъра на културата Румен Димитров по покана на областния управител на област Силистра Ивелин Статев с представители на културни институти и читалища от Крайдунавска Добруджа бе проведена в салона на Драматично-куклен театър Силистра, чийто директор Златина Станева бе любезен домакин.

Обсъдени бяха въпроси, поставени от местните дейци на културата, като бе засегната и темата за необходимостта от повече координация с властовите институции, както и между средищата за култура. Говорено бе за партньорство, проекти, разпределение на бюджетни и привлечени средства.
От отговорите на зам.-министъра, който през м. декември отново бе в Силистра и тогава проведени среща с кмета на общината д-р Юлиян Найденов, станаха ясни разяснения по различни теми според предварително събрани въпроси.

Указанията на Министерството на културата не са нормативен документ и нямат задължителен характер. Те съдържат критерии за оценяване на дейността на читалищата, поради което са разработени в помощ на комисиите по чл. 23 от Закона за народните читалища, тъй като следват неговите разпоредби. Представляват една обща примерна рамка, която местните комисии могат да адаптират съобразно условията и характеристиките на читалищата на територията на съответната община.

Относно предложение за допълнителни целеви средства за предстоящи пенсионирания в културните институти: това е старо предложение и проблем на читалищата в страната, което е в процес на обсъждане. В момента средствата за обезщетения са част от държавната субсидия и едно от основанията за предложения за завишаване на стандарта за читалищата като делегирана от държавата дейност. Такива предложения се изготвят от Министерството на културата ежегодно като част от тригодишната бюджетна прогноза. Така стандартът за една субсидирана читалищна бройка за 2019 г. е завишен с 13% спрямо 2018 г. и се очаква да нараства.

Във връзка с възможността читалищата да кандидатстват с проекти за материалната си база: всички читалища в качеството си на неправителствени организации са самостоятелни потребители на европейски и национални програми, съдържащи в себе си компоненти за подобряване на материалната база.
Към настоящия момент по фондовете на Европейския съюз няма отворени покани за кандидатстване за финансиране на проекти за реконструкция и обновяване на сградния фонд на читалища. През текущия програмен период на структурните фондове на Европейския съюз 2014-2020 г., читалищата са допустими кандидати за финансиране на проекти по Оперативна програма „Развитие на селските райони“ чрез мярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. По мярката са предвидени 10 млн. евро за изграждане, ремонт, реставрация, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на обекти, свързани с културния живот в населените мeста в селските райони. След проверка на индикативната годишна програма на Програмата за развитие на селските райони се установи, че обявяване на покани за кандидатстване по мярката през 2019 г. не се предвиждат.

През периода 2014-2021 г. Министерство на културата е Програмен оператор на Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. В рамките на Програмата ще бъдат обявени 2 покани за кандидатстване с проектни предложения по мярка „Подобрени условия за управление на културното наследство“. По мярката чрез конкурентен подбор ще бъдат подкрепени проекти, които ревитализират представяне на колекции на музеи, галерии, библиотеки и читалища, чрез внедряване на нови технологии и иновации (цифрови технологии, 3D картиране, осветителни тела, холограми, мобилни приложения и други) при управлението на движимото културно наследство.
С оглед постигане на по-добри условия при представяне на съдържанието в съответната културна организация, ще бъдат допускани ремонтни дейности, които могат да бъдат реализирани единствено в закритите помещения. В тази връзка обновяването на сградния фонд би било допустимо само във вътрешните помещения на читалището. Първата покана за набиране на проектни предложения ще бъде обявена през месец септември, 2019г., като предвидената минимална стойност на финансиране на проект е 150 000 евро, а максималната е 400 000 евро.
Всички утвърдени програми на Министерството на културата ще действат и тази година. Всяка програма и условията за кандидатстване се обявяват на интернет страницата на Министерството. Необходимо е да се следи актуалната информация и обяви за конкурсни сесии или за целева финансова подкрепа. Това са програмите за подкрепа на сценичните изкуства, музеите и галериите, библиотеките, любителското творчество, издателската дейност и други.
По повод искането за актуализацията на бюджетите за 2019 г.: ако става въпрос за държавна субсидия, не може да се актуализира, тъй като бюджетът за 2019 г. е приет и се изпълнява.

На въпрос за разпределение на средствата за т.нар. субсидирана бройка в читалищата: субсидираната бройка не е равна на една щатна бройка. Държавната субсидия е част от общия бюджет на читалището и ръководството на читалището преценява как да разпредели бюджета, така че да назначи служители, да има средства, за да развива дейност, както и за разходи за поддръжка на сградата.

Читалищата са задължени да представят своите програми, а общинските съвети да приемат Програма за развитие на читалищната дейност. Не е в компетентността на Министерството на културата да определя участието на общината. Добре е да се дискутира по тези въпроси с кметовете на общини, експертите по култура и читалищата, като би било правилно и полезно това да се случва и на областно ниво, за да може да се обменя опит между различните общини.

Съгласно чл. 41 от Закона за културното наследство, държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни разпоредители с бюджет. В чл. 39 от закона са посочени начините за финансирането на музеите, като освен от държавния бюджет и бюджетите на общините, учредителите им, защитени проекти по международни и национални програми, дарения, завещания, спонсорство, те се финансират и от собствени приходи и събрани държавни такси за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати.

Един от начините за осигуряване на собствени приходи е издаването на билети за индивидуално или групово посещение на музейна експозиция. Като самостоятелни юридически лица, имащи собствен Булстат, би следвало музеите да издават фактури на лицата, които пожелаят. Би следвало Община Силистра да аргументира законовите причини поради които не е разрешено на музеите да издават фактури. До настоящия момент подобен въпрос не е поставян пред МК и след като направим необходимите консултации ще отговорим.

20.03.2019