Приключи първият Национален конкурс за изработка на българска автентична носия в умален размер „Българска носия“, организиран от НЧ „Възраждане - 940 г.“, с. Старо село и Сдружение „Обичам, мечтая, творя“. Чудесни изработки, представящи носиите на различни етногрупи в България. Жури с председател д-р Йордан Касабов направи преглед на 26 кукли от различни краища на страната, за да оформи предложения за 9 награди - едва голяма, две специални и още няколко за първо, второ и трето места.

Всяка от куклите пристигна до организаторите със свой своеобразен „паспорт“ - име и описание, показващо социален статус и принадлежност към определена етногрупа от най-популярните: добруджанска, голяма полянска, тракийска, шопска, рупска и др. На практика с имената спокойно може да се състави представителен именник в духа на старите ни традиции за благозвучност и изконност на наименованието.

На журито, включващо още историк от Тутракан – Величко Атанасов, както и двама журналисти от Дружество на СБЖ Силистра – Калина Грънчарова и Йордан Георгиев, му е направило приятно впечатление фактът, че почти всички участници, изработили куклите, са проявили старание. Редки са случаите, в които са забелязани кичозни елементи - примерно използване на материали, закупени от магазина. Епизодична е ширпотребата, включена в костюмите. Някои от моментите са уникални, защото са правени на ръка, включително чрез плетене, тъкане, апликиране и т.н.

Общото усещане е, че е изпълнен замисълът на идейниците, сред които е и Антония Камбурова от Тутракан, а авторите на куклите са се съобразили с предварителните изисквания, което е направило избора на журито труден. Това ще бъде видно и от протокола с определените награди, както и с мотивите, вписани в него. Не на последно място е забелязано, че вниманието е било насочено към женския народен костюм при българите, което има и своето обяснение - наличното разнообразие в отделните региони на страната, както и възможността да се подчертаят конкретни мотиви - от главата до чорапите и обущата.

На журито му бе приятно да се запознае с „момичетата“ – най-често моми, но и млади булки, носещи великолепни български имена, някои от които рядко срещани в днешно време. Така в паметта остава „жива“ Божена със своя уникален сокай – аристократичен, тържествен, сватбарски – на практика част от болярска невестинска носия. Не е за подценяване и добруджанката Албена, защото нейната престилка е уникална и погледът не може да я подмине в никой случай. Какво да кажем за гиздавелката Вида – една чудесна композиция за кръшна лазарка с характерните за костюма плитки.

Няма как да не кажем добра дума и за срацимирката Станка, защото нейният жътварски костюм по капански образец с красиво мощно забраждане също е сред бисерите на конкурса. Авторските шевици на Здравка от казанлъшкия край удивиха журито по свой начин, познат в Долината на розите. Чак от Видинско „дойде“ Боряна, за да покаже в сърцето на Добруджа лятната си моминска премяна. Лазарина пък е от Търговище, но нейната носия е тракийска – едно доказателство за смесване на население от различни етнографски области.

Сред най-ефектните е староселката Ана – тя също бе натъкмена като мома, но с пафти като за булка. По повод нея д-р Касабов подсказа на домакините, че винаги ще е добре да участват с т.нар. рогато забраждане, с което са известни, и защото са го защитили като непреходно културно наследство. Синчаната китка в работната носия на Неда – и тя е от Старо село, се хареса определено на комисията. Както и още една добруджанка – Щефана от Нова Черна, „хванала“ окото на журито, макар и да бе отбелязано, че в случая една друга престилка би и „ходила“ по-добре.

Северина е от Шуменци и нейната празнична моминска носия се понрави на присъстващите със своята изящност. Чак от Царева ливада, Габровско, бе била път Дойна, достойно изпъчена в типична родопска носия, за да украси конкурса с всекидневна еднопрестилчена осанка. Своя блясък показаха Дана от Манастир, Варненско; Калина и нейните две дружки от Перник, Деница и Лиляна от Цар Самуил. Сред перлите на конкурса обаче е двойката Лазар и Росица от Липен, Монтанско, покорили журито със северозападна белодрешна носия за мъж и жена. Запомнящ се е и техният „бой“, но и гордото им излъчване.

Според д-р Касабов: „В някои от куклите дори виждаме изработени пословични везби по т.нар. свекървени ръкави; с копринена изработка е показана геометрията на българите - квадрат или ромб - той олицетворява и жената – Богинята майка; канатицата - символ на четирите български стойности в живота. Оценихме по достойнство автентичността, представена в куклите. Пренебрегнахме иновациите, защото те не показват българската същност“.