На Еньовден 2025 г. в Силистренския край - всяка общност със свой "прочит", форма и съдържание - Силистра, Дулово, Главиница, Богорово, Калипетрово, Шуменци, Белица, Добротица, Попина, Кутловица (на снимката). На територията на крепостта „Меджиди табия“ в естествената обстановка на цветя, включително лавандулови лехи, бе тазгодишният празник „Еньовден“, проведен от Община Силистра – отдел „Образование, култура и спорт“, и от Регионален исторически музей – Силистра.

Той премина с участието на представители на три поколения добруджанци – програма от детските градини „Роза“, „Добруджа“, „Радост“, „Иглика“ и „Ян Бибиян“ – от Силистра, както и „Мир“ – Айдемир. Самодейки от две читалища се включиха в най-популярния от първите летни празници – НЧ „Дръстър“ и НЧ „Доростол“ – Смесен хор „Седянка“ и фолклорни групи „Добруджа“ и „Златен клас“.

На Маргаритка Миланова – главен уредник на отдел „Етнография“ при РИМ – Силистра, се падна честта да представи празника с неговото съдържание, ред, участници и послания. За първи път всичко, изречено от специалиста етнограф, бе насочено към най-младото поколение с надеждата да запомнят децата най-важното от празника, посветен на слънцето, билките и водата, реално – лечебната сила на природата.

Още повече, когато става дума за ден, в който „небето се отваря“, а благодарение на слънцето и звездите тревичките се запълват с енергия, която да предадат като жизненост на всички, които ги наберат и ползват дори в случаите на сполетяла ги „незнайна болест“. За не точно е предназначена онази вездесъща билка, откъсната наполовина след 77-те набрани, според поверието. Тя е „говорещата“ природна даденост, която ще намери място в кръга от билки, на които слънцето ще предаде своята жизнена енергия, за да се сбъдва магията на изцелението.


Разбира се, те трябва да се отвоюват от самодивите от т.нар. мълчаливо хоро, а защо мълчаливо, именно да се спестят евентуално лоши думи, които да попречат на ритуала. Миланова разказа на децата и за българския народен момински обичай „Еньова буля“, в който се срещат любовта, раздялата, философията на старите българи, за да се стигне до щастливия край: „небето изсипва проливен дъжд, който напоява и съживява треви, поляни и гори, благодарение на което плодородието се умножава. И се увенчава поверието за връзката на българина, който е слънцепоклонник от векове, с представите за „пътя на небесното светило“.

празника не стана дума за отношението към него и от страна на Българската православна църква, защото тази дата се празнува Рождение на св. Йоан Кръстител, който е примерите за присъединяването ѝ към предхристиянските традиции.

По традиция участващите самодейци от двете читалища, както и участниците от ПЗГ „Добруджа“, почерпиха всички желаещи с дъхави чайове, студени напитки по народни рецепти и с прясно изпечени баници, пити и други вкусотии. Е, някои тайно извадиха и по бутилчица ракийка, защото все пак събитието е в ранен час, а и в него участваха и деца. Но, според народната традиция, и наздравката е част от нея, защото скоросмъртницата също е „цяр“, когато е ползвана с мярка и е правилно „прилагана“.

Честит имен ден навръх „Летен Игнажден“ на Еньо/Енчо, Яни, Янаи Яница; на Даян, Даяна и Деница, Дилян; на Диляна/Дилян, Диян/Диан/ Деяна/Деана, Дияна/Диана/Деян/Деан/Дея/Деа; на Билян/Биляна и всички, носещи имена на имена на билки. Дори да не знаят, че Еньовден е техният специален ден в българския празничен календар.