На 23 май село Смилец се изпълни с вяра, усмивки и детски гласове. Макар и ден по-рано, жителите и децата отбелязаха празника на българската писменост така, както само едно сплотено село може – с уважение, с обич и с гордост.

Децата поведоха манифестацията – с чисти сърца и ясно съзнание за смисъла на деня. Отстъпихме 24-т на училищата, но дадохме на Смилец своето време да зазвучи със стихове, песни и аплодисменти. Това не беше просто празник – беше доказателство, че духът на Кирил и Методий живее там, където знанието се посреща с любов. Честит празник, Смилец – малко село, голямо по дух!